Леополд фон Ранке

Леополд фон Ранке Leopold von Ranke
германски историк
Роден	21 декември 1795 г. Вихе, Саксония, Свещена Римска империя
Починал	23 май 1886 г. Берлин, Германска империя
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Лайпцигски университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Берлински университет
Леополд фон Ранке в Общомедия

Леополд фон Ранке (на немски: Franz Leopold Ranke; след 1865 Leopold von Ranke; 21 декември 1795 – 23 май 1886) е един от най-значимите германски историци на 19 век и е смятан често за един от основателите на съвременната, базирана на източници история.

Биография

Между 1809 и 1814 г. Леополд фон Ранке учи в общинското училище Пфорта. Следва теология и филология в Лайпцигския университет между 1814 и 1818 г.

От 1818 г. е гимназиален учител във Франкфурт на Одер. През 1824 г. се премества в Берлин, където е избран за извънреден професор в Берлинския университет. През 1827-1831 г. Ранке работи в архивите на някогашната Свещена Римска империя, след това през 1829 г. в Държавния архив на Венеция, а през 1832 г. е приет за редовен член на Пруската академия на науките в Берлин. През 1834 г. вече е редовен професор в Берлинския университет. През 1841 г. крал Фридрих Вилхелм IV го назначава за историограф на Прусия.

Гробът на Ранке в гробищния двор на църквата „Св. София“ в Берлин

През 1871 г. вече е със силно увредено зрение, но работи усилено над Събраните си трудове. 80-годишен той започна да диктува своята История на света и през 1881 г. се появява първият том. Умира през 1886 г. гробът му се намира в гробищния двор на протестантската църква „Св. София“ в Берлин.

Историографски възгледи

Ранке въздига идеала за историческата обективност.

На него принадлежи афоризмът: „Честното убеждение се основава на съмнението.“

Христо Тодоров коментира възгледите на Ранке така :

„Ранке говори, че като субект на познанието историкът трябвало, така да се каже, да се „самоизличи“ от историческото изследване. Никакви елементи от субективния свят на изследователя, никакви склонности, емоции, интереси, религиозни ориентации, политически убеждения и философски светогледи не бива да оказват влияние върху обекта на неговото изследване. Той трябва да се познае в неговата обективност и само в такъв случай познанието заслужава да бъде наричано „научно“.“

Събраните съчинения на Ранке са издадени в Лайпциг в 54 тома, които излизат през 1867-1890 г., като последните 5 тома са отпечатани посмъртно.

Библиография

• Geschichten der romanischen und germanischen Völker von 1494 bis 1514 (1824)
• Fürsten und Völker von Süd-Europa im sechzehnten und siebzehnten Jahrhundert (1827 ff.)
• Die serbische Revolution. Aus serbischen Papieren und Mittheilungen (1829)
• Geschichte Wallensteins (1830)
• Über die Verschwörung gegen Venedig, im Jahre 1618, Berlin 1831
• Historisch-politische Zeitschrift (редактор) (1832–1836)
• Die römischen Päpste in den letzten vier Jahrhunderten (1834–1836)
• Deutsche Geschichte im Zeitalter der Reformation (1839–1847)
• Neun Bücher preussischer Geschichte (1847–1848), по-късно Zwölf Bücher preußischer Geschichte (1878/1879)
• Französische Geschichte, vornehmlich im sechzehnten und siebzehnten Jahrhundert (1852–1861)
• Englische Geschichte, vornehmlich im sechzehnten und siebzehnten Jahrhundert (1859–1869)
• Der Ursprung des Siebenjährigen Krieges (1871)
• Die deutschen Mächte und der Fürstenbund (1871–1872), 2 тома
• Aus dem Briefwechsel Friedrich Wilhelms IV. mit Bunsen (1873)
• Ursprung und Beginn der Revolutionskriege 1791 und 1792 (1875)
• Hardenberg und die Geschichte des preussischen Staates von 1793 bis 1813 (1877)
• Friedrich der Große. Friedrich Wilhelm IV. Zwei Biographien (1878)
• Serbien und die Türkei im neunzehnten Jahrhundert (1879)
• Weltgeschichte, 6 тома (1881–1885); томове 7-9 посмъртно (1886–1888)
• Sämtliche Werke, 48 тома (1867–1886); томове 49-54 посмъртно (1887–1890)